На път

Poetry » Love

748 6 8

СЛУЧКА НА ПЪТ
Росица Чакърова

Ако днес те дочакам да дойдеш при мен,
ще те срещна с невиждана нежност.
Ще забрави денят, че е траурен ден
и че вчера погребва надежди.

И понеже тотално е сбъркан светът,
ще отскочим до друг, по-различен...
И ще бъдем човек до човека на път,
ако щеш - наречи го обичане.

След венчавка пред Бог по неписан закон
всичко вече е толкова просто -
щом сме двама - за двама ще дирим подслон
за нощта. А речеш ли - и после...

24/11/2017, 09:24, ЛОНДОН КАНЪН СТРИИЙТ

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Самодива (Вики)

Хареса ми!

2017-11-27T08:19:28+02:00
asizi (Nina Toshich)

Хубаво!

2017-11-26T20:14:24+02:00
ЛуЛу

От надеждата често се ражда красиво сбъдване. Пожелавам ти го, Роси!

2017-11-26T16:03:42+02:00
ss67 (Свилен Стоев)

Супер.
Това може да се напише само в Лондон, на улица Канън.
Ако беше писано в София, никога нямаше да звучи така.

2017-11-26T15:35:26+02:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Грабна ме с този стих! Прекрасен е!

2017-11-26T07:03:42+02:00

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0