На път
Животът си отива и куфара си стяга.
Засмивам се унило и после му помагам.
Една душа ще взема, нека я прегледам
В радост и в мъка премина толкоз време.
Мечтите подредени, изпълнени щастливо,
надежди остарели и някои още живи.
Щастието пише позив със мастило
с чувствата изящни със спомените мили.
Прошката ми шепне:
- Отвори вратата
нека си отива, забрави сръднята.
И аз изчиствам всичко. Болка не остава,
че живота си отива, куфарa си стяга.
Една душа ще взема. Бог да ми помага
за да има време в радост и забава!
© Слава Костадинова All rights reserved.
