Jul 21, 2013, 10:27 PM

На R.

  Poetry » Other
1K 0 2

Аз знам, че имам всичко най-красиво 
и всичко, що ми трябва на света,
но отвътре ми е някак криво,
че се налага да живея без баща.

Имам майка, брат и две сестри,
даже имам си човек до мен.
Млада съм, кръвта ми ври,
откривам светлината ден след ден.

Едно единствено ми липсва на света,
не знам дали ще го открия:
да ме погали бащина ръка
и сълзите в нея да попият.


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зорница Арие All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...