На раздяла

Poetry

415 1 0

Да може да не тръгваш още,

да не казваш „няма време“.

Ще има много дълги нощи,

в които няма да си с мене.

Още мъничко подръж ме...

После ще сме разделени.

Времето ще ни откъсне

от доброто старо време...

Щом в сърцето си те имам,

няма истинска раздяла.

Накрая всичко си отива.

Само любовта остава.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poetry 5.2K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.8K 5.0