На разсъмване...
Обичам те...
Не се почувствах грешница, защото
животът бе преглътнал обещание...
Навярно и на теб ти върна двойно.
Годините ли? Те са без значение.
Свещта подсказа жадното горене...
Не беше от излишна куртоазия.
Тя просто ни подсети, че е време...
Не се измъчвай. Никой не наказахме.
Прибрах грижливо грешната си блузка.
Ще я запазя. С аромат от теб е.
В душата ми е бурно... А и - пусто...
Сега ме вписва праведница времето.
Нима не е така?... Това, че взехме
една прашинка, в бързане, от слънцето...
Ако не бяхме - щеше да е грешно.
Денят почуква. С образа ти съмва се...
© Людмила Билярска All rights reserved.
