Nov 18, 2007, 11:37 PM

На разсъмване...

  Poetry » Love
1.1K 0 13
 

                 На разсъмване...

                       

 

     Все такава да ме помниш -

   

     още непогалена от слънчево събуждане,

 

     тихо приютила нежен дъх във шепите ти...

 

     Неизречените думички да са напътствия

 

     в дългото пътуване към себе си...

 

      Да не сменя времето посоките...

 

      И  усукано, въжето - спомени

 

      тягостната примка да разхлаби...

 

      Стълбичка да стане за промените...

 

      Чакам те в оранжевото зазоряване...

 

       

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...