Осъмнах без да спя, дори и час -
препусках с мисли нощни магистрали.
И търсих теб, и виках с пълен глас,
но ти едва ли си ме чул, едва ли!
Изстъргах всичката събрана кал
в душата ми, и сякаш стана чудо -
нощта повдигна синия си шал
и ме превърна в бриз, танцуващ лудо.
Политнах волно над града сънлив,
нахлух неканена във стаята ти тиха.
Погалих те - в съня си тъй щастлив...
но, утрото и изгрева, луната ми изтриха.
© Валка All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
