На разсъмване
На разсъмване тихичко щракна капана,
стреснат сън в топъл ъгъл на тъмно се скри.
Хвърли вятър в прозореца мрежа и хвана,
двете сънени ноти от славей. В зори.
Паяк бързо закърпи прозрачни въпроси,
пораздрани от прилепи в нощни тъми.
Кръстоносният белег на времето носи,
ситно, ситно в стъклата ми пролет ръми.
И мирише на утро и бодрост кафето,
и заплита се бръмбар - в объркан летеж.
Огледало усмихва се - малко превзето,
луди косове вън - преподават солфеж.
Тази нощ отлетя - полъх нежен и кратък
и Луната до късно не духна свещта.
Крехка обич - от восъкът бял отпечатък,
върху своите устни ще носи света...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Благодаря, Гавраил!
