На робство в Австрия мирише
Терорът в Австрия се пише,
на робство ново май мирише.
Терорът в Австрия започва
на стара благодатна почва.
Без ваксинация си чупка
и после гонене до дупка.
Без свобода и плащаш такса,
без " Искаш ли?"," Реши ли?", " Как си
с желанието за ваксина?".
Доброто време вече мина.
На колене е свободата
и робство в мрака я запрати.
Австрийски е, расте позора,
ваксини част са от терора,
започва всичко февруари,
на робството часа удари.
И политиката е гнила,
с насилието придобила
желание безспир да властва,
да лъже, мачка и нахалства.
Ала протести, не, не иска
гневи се, после ги притиска.
Какво я чака, тя си знае,
че свободата не, не трае.
И до последно ще се бори
напук заплахи и затвори.
И ще се бие с робство бясно,
макар притискана на тясно,
и обявявана за луда,
макар че е небесно чудо.
Човекът е човек свободен,
не за властта да е угоден.
Не в робството да заприлича
на влязло в клетката си птиче.
Забравило с гласа да пее
и в робството да занемее.
Или с вериги да се хвали,
приело робските провали.
© Милена Френкева All rights reserved.
