Dec 1, 2009, 9:32 AM

На Рожен

Poetry » Other

986 0 14

Все тъй, крака докато местим
по кривия житейски път,
до хоризонта – нищо весело.
Надеждата ни е – отвъд.

И телескопът го доказва:
това, тъй речено, небе,
и то е до звездите празно.
Дано нататък да не е.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Вирго99 (Ася Толедо)

В това тъй речено небе на Рожен е пълно с мечти и надежда,приятелю!Повярвай ми!Великолепен стих! /Ася от Рожен/

2010-01-03T19:00:35+02:00
ananel (Нелиса)

Ще ми се и на мен да не е...

2009-12-23T10:46:10+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

душа и сърце си...пълни с поезия...

2009-12-08T11:22:27+02:00
yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

До хоризонта се простира душата ми...
От там нататък си ти.
Не ми достига съвсем малко
да докоснеш с пръсти мечтите ми.

! Райсън!!!*

2009-12-03T00:02:04+02:00
Албиция (Йорданка Гецова)

Със сигурност не е... за търсещите хора. А ти си един от най- добрите в това отношение, Райчо!

2009-12-01T21:49:41+02:00