На ръба

Jan 18, 2014, 6:17 PM

Poetry » Phylosophy

521 0 5

Пред мене е зейнала пропаст.
Аз съм на ръба. На пръсти.
Очи затварям за равновесие -
иначе политам в тази бездна
и по зъберите остри на парчета
ще останат спомени безследни.
Да не говорим за сърцето бедно,
от любов същисано, последна.
Изпълзяват в очите изминатите
пътища
на живота ми - онзи същият,
който отново бих живял, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

На ръба

Want to read more?

Random works