Feb 12, 2015, 12:04 AM  

На ръба на черната дупка 

  Poetry » Other
456 0 4

Сред звездите беше с нашите крила.
Сега до мен заспива сгушена.
Как мога да заспя така,
когато толкова очи ме гледат влюбено?

Разбрах, че я ревнувам, завиждам. И мразя!
Превърна любовта ми в многоликата ламя!
Тя спи до мен и така е сгушена.
На ръба на черната дупка сега...

© Станислав Русев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Да, сега разбрах. Откритията не струват. Но ....всичко е относително.
  • Да, ти си независим и горд човек, Станиславе! Тази вечер разбрах, по друг повод, това. Спомних си думите на Айнщайн /по повод спор за приоритет/, казани на Давид Хилберт - един от най-гениалните математици на всички времена, съоткривател на Общата теория на относителността /изпреварил с 14 дни Айнщайн в написването на уравненията й/: "Г-н Хилберт, нека да си подадем ръка и да се издигнем над този жалък свят". Уви, Хилберт не го послушал. Хубаво е, когато двама души, осъзнали, че са по-различни, не постъпват като Хилберт.

    Лека нощ!
  • Защото съм независим Младене, а независимостта е първо пАри, второ семейство и трето деца. Моят дом, когато е моята крепост, всички вселени се въртят около мен. За нещастие и перфектните имат проблеми. Тук съм да се събера.Ще го сложа, като заглавие. Хреса ми и благодаря.
  • Хубаво е, Станиславе. Успял си да приковеш едно състояние с пирони от поезия, което определен клас хора притежават, но малцина изразяват адекватно.

    "На ръба на черната дупка" -

    Чудесно е и като заглавие на стихотворение, и като заглавие на стихосбирка, и като финал-поетична находка.

    Приветствам този оригинален и автентичен твой фрагмент!
Random works
: ??:??