12.02.2015 г., 0:04  

На ръба на черната дупка

603 0 4

Сред звездите беше с нашите крила.
Сега до мен заспива сгушена.
Как мога да заспя така,
когато толкова очи ме гледат влюбено?

Разбрах, че я ревнувам, завиждам. И мразя!
Превърна любовта ми в многоликата ламя!
Тя спи до мен и така е сгушена.
На ръба на черната дупка сега...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станислав Русев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да, сега разбрах. Откритията не струват. Но ....всичко е относително.
  • Да, ти си независим и горд човек, Станиславе! Тази вечер разбрах, по друг повод, това. Спомних си думите на Айнщайн /по повод спор за приоритет/, казани на Давид Хилберт - един от най-гениалните математици на всички времена, съоткривател на Общата теория на относителността /изпреварил с 14 дни Айнщайн в написването на уравненията й/: "Г-н Хилберт, нека да си подадем ръка и да се издигнем над този жалък свят". Уви, Хилберт не го послушал. Хубаво е, когато двама души, осъзнали, че са по-различни, не постъпват като Хилберт.

    Лека нощ!
  • Защото съм независим Младене, а независимостта е първо пАри, второ семейство и трето деца. Моят дом, когато е моята крепост, всички вселени се въртят около мен. За нещастие и перфектните имат проблеми. Тук съм да се събера.Ще го сложа, като заглавие. Хреса ми и благодаря.
  • Хубаво е, Станиславе. Успял си да приковеш едно състояние с пирони от поезия, което определен клас хора притежават, но малцина изразяват адекватно.

    "На ръба на черната дупка" -

    Чудесно е и като заглавие на стихотворение, и като заглавие на стихосбирка, и като финал-поетична находка.

    Приветствам този оригинален и автентичен твой фрагмент!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...