Sep 26, 2023, 8:29 PM

На ръба на един отговор

1.1K 2 1

Не мислим на глас, просто така сме устроени, за късмет (или почти).
Ако кажа какво мисля, дали ще попиташ „защо“ или ще мълчиш?
След това ще останеш ли?
Да говорим и чувстваме, да докосваме себе си, телата на времето с пръстите.
Виж как се завихрят листата окапали с полъх на вятъра
и застиват един миг във въздуха, сякаш окачени
на ръба на един отговор, висящи несигурно, тръпнещи,
преди да се сгромолясат надолу, самотни и зъзнещи.
Как плавно накрая се полагат на земния скут, утешени.
както надеждите от звука на любимия глас укротени.
Дали някой ги чу, освен мен, дали ги видя?
Този разговор наистина ли някога, някъде се състоя?
Кажи,
ще останеш ли щом всички думи преминат през устните?
Ръбът на един отговор ми одраска съзнанието вътрешно.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Тошкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...