На ръба на лудостта
Съзнанието ми е стая
с безброй врати,
но ключът един е
не за тях, а за душата ми.
Отпаднала, умираща
в твоите ръце,
сякаш бях мъртва
и някак жива...
с биещо сърце.
Отваряйки поредната
врата, знаех, че те
няма там, а усещах
парфюма ти,
вървейки в мрака ням.
Вслушвах се в гласовете,
толкова много бяха те...
хаосът в главата ми...
покрито с пламъци небе.
А всяка крачка капан
беше, презрение, наглост,
присмиващи ми се
лица, без свян...
... исках да се върна в
спомените, да потъна,
забравена някъде там.
На ръба на лудостта,
така красива...
и ужасяваща, поглеждайки
я отстрани.
Тя бавно сърцето ми убива...
погребано до моя любим.
с безброй врати,
но ключът един е
не за тях, а за душата ми.
Отпаднала, умираща
в твоите ръце,
сякаш бях мъртва
и някак жива...
с биещо сърце.
Отваряйки поредната
врата, знаех, че те
няма там, а усещах
парфюма ти,
вървейки в мрака ням.
Вслушвах се в гласовете,
толкова много бяха те...
хаосът в главата ми...
покрито с пламъци небе.
А всяка крачка капан
беше, презрение, наглост,
присмиващи ми се
лица, без свян...
... исках да се върна в
спомените, да потъна,
забравена някъде там.
На ръба на лудостта,
така красива...
и ужасяваща, поглеждайки
я отстрани.
Тя бавно сърцето ми убива...
погребано до моя любим.
© Стеси All rights reserved.
