На себе си останах вярна
Недоносена надеждата се ражда,
насилила пределът си съвсем...
Докосване далечно в полумрака,
целувка безконечна на тотем....
Пилеещ спомени и чувства,
лицемерен вятър пак свисти,
неудържимо във пулсиращата вена,
конформизмът на тълпите днес не спи...
...И трие "безпристрастно" свойте мисли,
с гумички от думи притаени,
напълно чужда за това "изкуство",
драмите ми днес са надживени...
Рисуваща чертите ти по памет,
живееща със песни онемели,
за мене птичките не носят пролет
и спомените са напълно побелели.
Студена съм и восъчно прозрачна,
и дива съм..., и груба - непонятна,
навярно грешна, за мнозина трудна...
на себе си останах вярна...
Едно научих в стръмният си делник,
истина за мен една е нужна-
живееш ли за другия смирено,
за себе си оставаш чужда.
© Електра All rights reserved.
