Аз докоснах с ръка светлината
и от допира ти се роди,
във неон се облече Земята
да празнува със мен до зори.
По лицето ти Бог е рисувал
с мека нежност най-мили черти,
във косите ти вятър танцувал,
във очите ти слънце блести.
Волна песен душата ми пее,
от сърцето ми блика любов,
част от мене във тебе живее,
ти си моят свещен благослов.
© Доника Стоянова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
