На среща с Катрин
Тъй дяволски красива си, Катрин,
под тази бледа лунна светлина.
Лицето ти е бяло като крин,
самата ти приличаш на жена,
изваяна от кост или седеф.
И мисля си, че всяко огледало
би отразило, ако може, с кеф
извивките на стройното ти тяло.
Напомняш ми на розите, които
пред теб в ръка смутено стискам аз
и чувствам как забиват си бодлите
във пръста ми. Но в този късен час
защо си мисля, че със поглед странен,
Катрин, ти гледаш капчицата кръв
избила върху пръста. Тази рана
дали те стресна, или жадна стръв
май там прозира. Честен кръст, за Бога,
от тази рана хич не ме боли...
Но хей, Катрин, с усмивката тревога
ти в мен събуждаш... питам се дали
не се нуждаеш от стоматолог
за кучешките зъбки на лицето...
Как бих желал да имам кол от глог,
а не букет от рози във ръцете
във този миг, Катрин... Катрин! Катрин!
Какво, за Бога! Моля те... почакай!
О, Господи, защо ли съм един
и сам-самин сега с Катрин сред мрака!
© Ангел Веселинов All rights reserved.
