jurasik55 (Цветан Бекяров)
62 106
Mar 28, 2007, 12:25 PM

на Станислав Стратиев... 

  Poetry
1971 0 4

                                                               На Ст. Стратиев

 

     Двор в Айтос, пълен със изсъхнали цветя.

     И почернели турски керемиди.

     Лози, заспали вече над стрехите,

     надничащи в прозореца.

     Пукнатини, пълзящи по стените,

     изпълнени с латекс,

     достигащи циментовите стъпала на входа.

     Окъсано чердже,

     където крият ключа,

     единствено за влюбени…

     Едва държащи се огради на околни къщи,

     с прогнили сред човешка суета автомобили.

     Консервени кутии със цветя…

     И онзи пеещ звук на падащ дъжд,

     Когато няма нищо друго по света,

     създаден пак  единствено  в любовни нощи…

     И старото легло със табли,

     с цвят на вишна.  

     Но любихме се  още.

     А любихме се още…

     А улиците вън - огромни, черни, зеещи пустини.

     Мелодия, поставена в изтъркан вече стар касетофон…

     Която после пак се връща…

     В просъницата, сред съня ни

     Но любиме се още…

     Любиме се още…

     А сватбите на наште спомени?

     Събрани в хора и приятели, забързани усмивки.        

     прибрани в скута на един живот.

     Но пак ще пада дъжд, над този двор, над тази къща,

     И пак останали,

     единствени и близки,

     притихнали, заспали,

     ще се обичаме ли още?…

© Цветан Бекяров All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??