May 27, 2012, 12:15 PM

На стария таван

  Poetry
481 0 0

На стария таван,

дълбоко потънал в прах,

стои сандъкът забравен,

чакащ в сумрак.

Събрани в него живеят

частици от друг свят -

душа наказана заради

един грях.

Болка, носеща един

единствен страх -

чака възкресение

древен свят.

Дете с чиста душа -

притежаващо власт,

бори се с душите на

един нереален свят.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Венелина Колева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...