Познавах аз едно момиче
с красиво име на звезда,
на слънце весело с очите,
с характер хладен на луна.
Със силна светлина искреше
в нощта на моята душа.
По-ярка от лъчите беше,
дори в разгара на деня.
И нещо щом ми натежеше,
за миг превръщаше го тя
от сиво облаче в небето
в голяма шарена дъга.
Познавах аз момиче младо
с красиво име на звезда.
Tъй сладко и така приятно -
Селесте* казваше се тя.
*Казва се Стела, но ù викам Селесте.
** Страхотна приятелка!
© Кавалер All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
