На Стоян

Не мога да забравя тишината след като си тръгна,
а ти помниш ли лицето ми в сълзи?
И нямаше те за да ме прегърнеш,
когато моят свят се разруши.
Сякаш съм заспала тайно
и чакам твоят глас да ме събуди,
далече от всичко познато,
без истински неща и думи.
само спомен в душата ми остана,
спомен за красиви летни дни,
и не знам дали това, което ни разделя
чувствата ще заличи.
Как страстта си да превърна
от силен огън в спокойна топлина?
И дали отново ще се върнеш
там където съм сега..
Аз знам, че всичко свършва,
но може би за нас ще продължи,
умирах щом до мен те няма,
и се раждах само в твоите очи.
//////////////////////////////////
Не можах да те забравя ,
да прогоня твоя лик,
скоро всичките мечти ще свършат,
погребвани дълбоко миг след миг.
Когато пак те видя
ти ще бъдеш с нея,
а аз ще проклинам любовта,
която забрани ми да се смея.
Тя искаше от мене сила,
с която чувствата да защитя,
без дори да е разбрала, че бавно ме убива,
полагайки душата в пепелта..
Пепел от предишна радост,
отлетяла с тебе надалече,
а исках само да простиш,че те обичам,
така както няма да обичам вече.

______________________________