Feb 13, 2009, 11:09 AM

На света

  Poetry » Other
856 0 2
На света, другарко даровита,
хората се раждат от едно...
От красива, нежна кат сюита,
изтъкана сякаш от сребро...
В мистерия обгърната и свита,
Любов е името едно...

И за това, другарко даровита,
живеем всички, за това...
За да намерим красотата скрита
в една-единствена душа...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павел Атанасов All rights reserved.

Comments

Comments

  • отвя ме към средата на миналия век... може би е от обръщението...
  • За да намерим красотата скрита
    в една-единствена душа... Затова живеем да, много ми хареса!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...