ustina (Цветелина Петрова) ustina (Цветелина Петрова)
7
Aug 23, 2007, 9:02 AM

На Светлозар

  Poetry
1.1K 0 2
Озари ме сякаш
твоята усмивка,
възцари се...
Засмя се в синята
моя душа.
Смутено, нежно
от погледа ми се усмихна -
аз отвърнах...
на твоята душа.
Така ще поговорим
накратко, за живота -
в книгите разказан,
в книгите добре орязан.
За тебе историята на света разказвам.
С вълнение и поздрав
с тебе се разделям и
пак те чакам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветелина Петрова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0