Посветено на моята добра, отдавна починала баба.
На днешният ден се е родила, преди много години.
Твоят глас, бабо, от сън ме събуди.
Чух го ясно, погледнах навън дори.
Отворих прозореца, денят беше чуден.
Цяла нощ буря, а сега слънце блести.
Защо ли, мила моя бабо, ме събуди?
Не видя ли, че цяла нощ не затворих очи?
Мислех, че съм забравила вече гласът ти.
Извика ме по име, още ясно ми звучи...
Защо ли, мила моя бабо, ме събуди?
Ще изпусна ли нещо, ако още поспя? ...