на Т.
Дали така на всички е наречено
или пък всички други са си в ред?
Измъчва ме съмнението вечно -
поет ли съм или не съм поет?
Във младостта си всеки може да попише -
и в ямб, и в анапест, и във дактил.
Да си попише и да повъздиша
ако е влюбен, ако е немил...
Но после - нека майсторите пишат!
А ние да потърсим по-друг свят.
Да работим и да не сме излишни
на масата до общия ни хляб.
Да имаме семейство, дом, деца...
И много радости обикновени.
Успокоени, че във вечността
и от НЕгении остават гени.
Ала не можем. Вечно ни гнети
онази дума, недокоснала езика.
И нощем, в неизбродни тъмнини,
неизразената ни същност вика.
(за Т. - всъщност авторът на тези стихове е Янаки Петров. Янаки - ама Петров! Петров - ама Янаки :)
© Михаил All rights reserved.
