Пречистена, обичаща и бяла...
Във спомена на минало, живяно,
напъхана във антикварен скрин,
лежах на дъното, мъниче разпиляно,
изгрявах с болката, а лягах със:- Амин!!!
Във спомена на минало, душата,
запълвах я, с кошмари и тъга,
разплитах се, и вплитах със вината,
и криех, че от болка ще умра.
Във спомена на минало, в мечтите,
живеех във прегръщащи ръце,
целувах се на тъмно, със звездите,
и плачех, за допълващо сърце.
Във спомена не искам да живея,
сега съм тук, реална с теб, съдба,
и раждаш ме, красиво да се смея,
намери ми душа за вечността.
Щастлива съм, че миналото свърши,
и топлата ми нежност, пак преля,
не дадох на скръбта да ме прекърши,
тогава любовта ме сполетя.
© Неземна All rights reserved.
