Пречистена, обичаща и бяла...
Във спомена на минало, живяно,
напъхана във антикварен скрин,
лежах на дъното, мъниче разпиляно,
изгрявах с болката, а лягах със:- Амин!!!
Във спомена на минало, душата,
запълвах я, с кошмари и тъга,
разплитах се, и вплитах със вината,
и криех, че от болка ще умра.
Във спомена на минало, в мечтите,
живеех във прегръщащи ръце,
целувах се на тъмно, със звездите,
и плачех, за допълващо сърце.
Във спомена не искам да живея,
сега съм тук, реална с теб, съдба,
и раждаш ме, красиво да се смея,
намери ми душа за вечността.
Щастлива съм, че миналото свърши,
и топлата ми нежност, пак преля,
не дадох на скръбта да ме прекърши,
тогава любовта ме сполетя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Неземна Всички права запазени
