4.03.2016 г., 18:43 ч.

Пречистена, обичаща и бяла... 

  Поезия » Друга
351 0 4

Във спомена на минало, живяно,
напъхана във антикварен скрин,
лежах на дъното, мъниче разпиляно,
изгрявах с болката, а лягах със:- Амин!!!

Във спомена на минало,  душата,
запълвах я,  с кошмари и тъга,
разплитах се, и вплитах със вината,
и криех, че от болка ще умра.

Във спомена на минало, в мечтите,
живеех във прегръщащи ръце,
целувах се на тъмно, със звездите,
и плачех, за допълващо сърце.

Във спомена не искам да живея,
сега съм тук, реална с теб, съдба,
и раждаш ме, красиво да се смея,
намери ми душа за вечността.

Щастлива съм, че миналото свърши,
и топлата ми нежност, пак преля,
не дадох на скръбта да ме прекърши,
тогава любовта ме сполетя.

 


 

 

© Неземна Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Пречистена ... Страхотно е, Цвети! Поздравления и от мен!!!
  • На всички, много усмивки от мен
  • Ориентирала си се към по-дългата форма напоследък, Цвети! И в притчовата ти творба и тук, съзирам случване на поезия. А това ме радва. Поздрав!
  • Хубав стих! Чудесен финал! Поздравления!
Предложения
: ??:??