НА ТЕБ . . .
Изнизват се дните - аз пак съм сама,
откъсва се нещо от мен,
тъгуват очите - сълза след сълза,
в тях удавена, в техния плен...
Протягам ръце, но... провал след провал,
тъй близо ти беше преди,
бушуват във мене сал болка и жал,
а душата ми бавно кърви.
Обичам те - знай го, помни и помни:
за друг аз не ща и да знам,
ни друг ще обичам, о, разбери,
при все, че досещаш се сам.
И сетне, когато жена след жена
преминат през твоите дни,
до тебе ще бъда, макар и сама -
щастлив да си искам, помни !
© ПЕТЯ ГРИГОРОВА All rights reserved.
