На Теб
Очите, които татуирах
на сърцето си,
са най-топлите очи.
Там, където ме галиха
ръцете ти,
останаха белези,
които още горят.
Устните, с които
докосваше моите,
изписаха името,
което повтарям.
А косъмчетата на
гърдите ти
оплетоха душата ми
завинаги!
И никоя ножица
няма да ни раздели!
© Мария Чонова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
