Jan 26, 2008, 11:56 PM

На теб

  Poetry » Love
745 0 2

На теб

 

С теб започва утрото неземно.

С теб вкусвам първото кафе.

В теб усещам се четириизмерно.

В теб единствено оставам насаме.

От теб приемам слънчевата светлина.

От тебе духат топли ветрове.

След теб заглъхват шумните кина.

След теб остава свежест, цветове.

Към теб изпращам целия си дъх.

Към теб придърпвам страстното море.

За теб написал съм стиха си пръв.

За тебе всичко пак зове.

 

Без теб е тъмно като в бездна.

Без тебе даже слънцето изчезна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Християн All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...