Nov 23, 2008, 1:47 AM

На теб

  Poetry » Love
778 0 0

Ти си тъй необикновен

и от Господ благословен.

Той във тебе сътвори

това, което сега си ти.

Изпълнил те е със копнежи и мечти,

за да радваш щастливите ми дни.

Той те прати тук при мен

да ме пазиш нощ и ден,

да ми помагаш във беди

и да споделяш моите мечти.

Той се радва от небето,

че е пълно ми сърцето -

от обич то към теб прелива

и със твоето се слива!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Слънце слънце All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...