Цветя за тебе посадих,
в моята градина пъстроцветна,
на теб ги после подарих,
и лицето ти в миг просветна.
Здраво стискай ги, не пускай,
силно хвани се и за мен.
Към теб сърцето ми препуска,
чувствам се щастлив и прероден.
А само колко си лирична -
поезия в моите ръце.
Лека, с осанка романтична,
кръжиш в моето сърце.
© Янита All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
