Тъга, толкова много тъга в душата
и скръб за тези отминали дни...
Сълзите, те сякаш океан да бяха,
но неизлети сега, нито преди...

Малка принцесо, ти си голяма!
Съжаление няма, от него боли!
Твойта тъга, тъгата голяма,
светът ти, малък го прави, руши!

Малка кралице, на сърцето мой ангел,
думите казвай, недей ги ти кри,
защото човек, дори когато е паднал,
страха свой трябва да покори!

Малка старице, в младостта си цъфтяща,
недей остарява тъй както преди,
ти си млада и крехка, красива, изящна,
недей да потъпкваш свойте мечти!

Малка фейо, сънят ми напуснала,
защо те е страх да ме погледнеш в очи
и глава на гърдите мои отпуснала,
да чуеш слова без болка и без лъжи?

Тъга, толкова много тъга в душата
и скръб, но за бъдните дни,
не затварай, не затваряй вратата,
излез навън и просто БЪДИ!!!