На теб Любов
Люби я със дъжд от целувки,
ирисът ти да ѝ бъде огледало,
накарай я да плаче да те къса
кожата ѝ мокра, нека пламне.
Излей във жилите ѝ топъл восък.
Сълзите ѝ в икона да се кръстят.
Изпей душата ѝ от струна волна,
разпъни я птица да възкръсне.
Проклета! В теб гнездо е свила.
Изтича по кинжал в сърцето.
Гримира и тъгата си в мастило,
събличай я и Близка, и Далечна.
Завържи я с вяра нека плисне,
от очакване и бледа изнемога,
да чуеш всичките ѝ тихи писъци,
да видиш всичките ѝ лоши образи.
Тогава може би ще бъде твоя,
тогава може би ще ослепееш,
от силата ѝ калявана в олово
от нежността опазена за тебе.
© Силвия Илиева All rights reserved.
