На теб... с болка
На теб... с болка
Тъжно и пусто е в моята душа,
сърцето плаче непрестанно,
защо ме нарани така,
защо убиваш ме тъй бавно?
Реши и тръгваш си със мъка,
болка има в твоите очи,
защо ни трябва таз разлъка,
защо сърцето ти мълчи?
Нима е мъртва любовта,
нима не си бил ти щастлив,
забрави ли го ти света,
тъй наш, добър, красив!!!
Обичам те до болка, мили,
обичам те със всички грешки
и нека Бог даде ми сили
да ти простя греха човешки!!!
Загубих те и чак сега
разбрах, че ти си моят смисъл,
болка, любов и тъга,
тъй както някога съм писала!!!
© Вили All rights reserved.
