На тебе, който ме обичаш...
Понякога потъвам във съня си,
дълбоко в своята душа.
И питам се насън къде си,
и мислиш ли за мен сега?!
Понякога, когато се събудя,
те търся сутрин със ръка.
Опитвам се без теб да бъда
по-силна, чувствена, добра.
Понякога пътувам във ума си,
летя във свойте небеса,
но няма те във мен. Къде си?
И чуваш ли ми днес гласа?
Понякога се будя нощем,
прегръщам нищото край мен.
Треперя от съня среднощен
и срещам мрачния си ден!
Понякога без цел оставам
и спомените в мен кънтят.
Сърцето си на теб оставям,
без него хубав е светът!
© Иринка All rights reserved.
