15.02.2008 г., 19:17 ч.
На тебе, който ме обичаш...
Понякога потъвам във съня си,
дълбоко в своята душа.
И питам се насън къде си,
и мислиш ли за мен сега?!
Понякога, когато се събудя,
те търся сутрин със ръка.
Опитвам се без теб да бъда
по-силна, чувствена, добра.
Понякога пътувам във ума си,
летя във свойте небеса,
но няма те във мен. Къде си?
И чуваш ли ми днес гласа?
Понякога се будя нощем,
прегръщам нищото край мен.
Треперя от съня среднощен
и срещам мрачния си ден!
Понякога без цел оставам
и спомените в мен кънтят.
Сърцето си на теб оставям,
без него хубав е светът!
© Иринка Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
"...прегръщам нищото край мен." е много добро попадение.
-
Ами лично на мен моментите на болка,самота и отчаяние...не са ми любими!Затова мисля,че може и без тях!
-
Не разбирам, как без сърце е хубав света?
-
Понякога наистина е по-добре да оставиш сърцето си някъде за малко.Само ако можеше...Поздрави
-
Много силно стихотворение!Прекрасно и тъжно!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Понякога... толкова е трудно да осъзнаем реалността...
Поздравявам те, мила, с едно прекрасно стихотворение на Христо Фотев:
http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=188&WorkID=9748&Level=1
Прегръщам те с обич, Иринче!