Толкова много неказани думи,
въздишки – очите пълни с тъга.
Толкова с мъка изминали друми,
дето поела към теб все вървя.
Толкова дълги и тягостни нощи
спомени в мрака дошли със сълза.
Минах през всичко жестоко и още
боли и плаче със мене денят.
Толкова много червени лалета!
Пролет е вън с аромат на цветя
и светят вечер звезди на небето,
но винаги търся само една…
© Ани Иванова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
