На тепиха
Безвъзвратен живот.
Трудни дни -
по-чупливи дори от стъкло.
Те не са парапет,
а баир...
На върха - малко,
страшно око
и ме гледа дали ще кача,
тази някак
измислена крива.
Там, в зеницата,
все му горча,
че съм силна,
достатъчно жива.
Безпощаден живот.
Падащ чук,
непрекъснато блъскащ с глава,
потрошил всички друми
до тук,
но защото е мой.
На инат...
ще премерим ли сили,
братле?
Не със страх,
а със малко финес.
Може утре да нямам
и теб.
На тепиха сме.
Само за днес.
Трудни дни -
по-чупливи дори от стъкло.
Те не са парапет,
а баир...
На върха - малко,
страшно око
и ме гледа дали ще кача,
тази някак
измислена крива.
Там, в зеницата,
все му горча,
че съм силна,
достатъчно жива.
Безпощаден живот.
Падащ чук,
непрекъснато блъскащ с глава,
потрошил всички друми
до тук,
но защото е мой.
На инат...
ще премерим ли сили,
братле?
Не със страх,
а със малко финес.
Може утре да нямам
и теб.
На тепиха сме.
Само за днес.
© Елица Стоянова All rights reserved.
