Те живяха на земя богата,
в спокойствие до този ден,
в който в ужас се видяха,
пред този враг студен.
Изплашиха се от гърма жесток,
гръм на хора със сабии и чалми,
и все пак прогонени запазиха едно,
спомена за отминалите дни.
Малцина доживяха до дълбоки старини,
устроили живота си по чуждите земи,
знаейки, че нищо няма да е както преди,
и че не ще се върнат там в родните земи.
© Никола Диманов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
