Aug 25, 2007, 4:47 PM

На тръгване

  Poetry
663 0 6
Разкрий сърцевината на нещата
и сто цветя в едно за мене слей!
Да бъде най-нежно на Земята,
измислено с сърцето и душата!

Ела, със неперфектната любов,
но с смисъл разбираем, вечно нов!
Задавай оня ням въпрос!?
Дали си струва и защо!?

И в спазъма на тъжното море,
идвай, но си тръгвай с вечността!
Вечността на твойте чувства и мечти,
с които... по-богата ме направи ти!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...