На Връбница. Света Неделя.
Пред храма - хрисима тълпа.
Незрящи идат да прогледат,
сакати - да проходят пак.
И свещи, и зелени клонки,
и просякинята с дете.
Един търгува със иконки,
друг се навърта да краде.
А-а, моята душа ли? Там е.
Ама и тя едни ги върши!
Стои в градинката пред храма
и чака празникът да свърши.
И да ни поведе безмълвна,
и без да знае накъде,
слепците, мен и оня, тъмния,
дошъл пред храма да краде.
© Райчо Русев All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
