На Връбница. Света Неделя.
Пред храма - хрисима тълпа.
Незрящи идат да прогледат,
сакати - да проходят пак.
И свещи, и зелени клонки,
и просякинята с дете.
Един търгува със иконки,
друг се навърта да краде.
А-а, моята душа ли? Там е.
Ама и тя едни ги върши!
Стои в градинката пред храма
и чака празникът да свърши.
И да ни поведе безмълвна,
и без да знае накъде,
слепците, мен и оня, тъмния,
дошъл пред храма да краде.
© Райчо Русев All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
