Случвахте ми се до притръпване.
Eдин през друг, до болка сe завръщахте.
И писах стихове, трудни за разбиране.
И ви поемах в дози отровни, за умиране.
Но никoй от вас не ме уби,
с бумерангово-свистящо "аз и ти".
Като сериали любими, до един съм ви обичала,
но днес ме има този, с който за миг не съм била отричана.
05.12.2009г.
гр. Сан Фернандо
© Събина Брайчева All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
