На Вуйчо ми 2
С дядо не можах да взема прошка.
Баба жива не заварих.
Вземаш, боже, без обноски.
Вуйчо майка си превари.
Той с какво пък беше сбъркал,
че със болест го наказа.
Ти реда ли си объркал,
път последен му показа!
Приспах нощта със лунната соната.
Очи подпряха се разплакани.
Наднича мракът, празен зад вратата.
Разбрах… животът бе очакване.
На мен кога реда си отредил?
Ще пренапиша пак живота.
Ще бъде тъжен разказ, че дори пасквил.
Това е то, съдба, голгота.
06.06.2009 г.
© Гера Гера All rights reserved.
