На вятъра с нежността
На вятъра шепота слушам
Самотен по улици скитам
С очите не спирам да питам
За тебе любов...
Притихнал в тишината бяла
Парченца търся
Душата да е цяла
Натежал от грях и смях
Ровя се в прах...
В мечти в огньове живи
Срещайки очи лъжливи
За прашинка за трохичка
За искра и за сълза...
Нарисувах си сърца
В прахта...
Отивах си завръщах се
Измил ги бе дъждът
Как е празно хладно
Колко ми е жадно...
Все нещо не достига
Пясъчни кули някой издига
В моя свят момчешки
Животът е лудешки
На колела... пътища
Музика... огън до бяло
Завързан свободен
През битки в мирно време
Събудил обичта за да не дреме
Сред луди пеперуди
Живот спектакъл...
Търсих се и търся...
Вричам се отричам се...
Жигосан... жив
Стихиен... див
Измислих те... измислих се
И плача и греша
Смея се... горя
Научих се... и счупих се
На хиляди парченца
Светлина
Живея на вятъра
Със нежността...
© Любомир Деничин All rights reserved.
