На заспиване
Следя спокойно часовете,
прегръщащи с ръка нощта,
в шума на зъзнещи дървета,
усещам пулса на града.
Заспива той едва, полека,
в гръдта на синя планина,
а с камените му пътеки
танцува ледна тишина.
И гъста тъмнина покрива
навред във мека пелена
прозорци, къщи и градини,
за да потънат с вечерта.
Но мен сънят не ме застига,
а пак се губя в самота
и във главата ми пристигат
за тебе мисли и слова.
Аз виждам колко сме различни
и колко сив е моят ден,
а твоят - цветен, мелодичен...
Не си за мен, не си за мен.
30.06.2011г.
© Ангелина Кънчева All rights reserved.
