На зазоряване
Когато отляво в гърдите е вледенено,
ранено, сърцето не може да бъде спасено.
Усмивка привидна в зениците бавно замира,
а ирисът сякаш в звездна пътека се взира.
Надежда прокрадва се плахо, огрява лицето.
От сенки разцъфва и в полет се рее в небето.
Загадъчно някак емоциите тържествуват,
за алени макове, за сини лазури бленуват.
Зора зазорява и песен птича звънлива
оглася простора, с душата човешка се слива.
И в ритъма влюбен разпалва копнежа сърдечен,
на радост и болка, на огън и жажда обречен.
В гърдите се впива до рана дълбока и жива.
Изгаряща лава във вените жадно се влива.
Вселената вечен е стожер на тази стихия
и в огън, и в буря, помни, любовта не умира.
© Златка Чардакова All rights reserved.
