на Злати
Аз знам, че ти
ще бъдеш там,
когато най-много се нуждая,
аз знам, че ще Си там,
когато аз се смея и ридая.
Аз знам, че ще си там,
ще ми подадеш ръка да стана.
Аз знам – ще бъдеш там – във моята НЕ – доизживяна драма.
Ти ще бъдеш там,
за да опреш ръка в сърцето
и тогава усмивка щастлива ще има на лицето.
Ти ще бъдеш там - на онзи покрив,
и в пороя – под дъжда,
ще бъдеш там, дори
само за да хванеш моята ръка.
Прощавай, че ревнувам те от вятъра,
от порива на бриза и нощта,
прощавай, но аз си те обичам
по начин, неразбран още от света.
Но се надявам, че ще бъдеш там,
с безбройни цветове – весели като самата теб!
И ще си там – поне за да ми носиш
още мъничко късмет.
Аз знам, че ще си там
и след години,
и с големи крачки към тебе ще вървя.
Аз знам, че ще те има и звездите заедно с тебе ще броя.
Знам, че ще си там,
дори да няма никой друг,
обичам те,
ще го повтарям пак и пак,
дори да е без звук…
© Венцислава Благоева All rights reserved.
