На звездите ли беше написано

(между Вторници от миналия век...)

На звездите ли беше написано,

или просто се казва съдба?

Но сърцето с любов е орисано,

чака своята сродна душа!

И приема я сякаш през мислите –

за живота, за Бог, за смъртта.

Тази веща омая – орисница,

за мечтите ни дава крила…

И когато я срещнеш през болката,

подкани я с жарава в очи.

Неприкрита мечта не е толкова

страшна, че да те изгори!